Привечер,
когато
мракооранжево кълбо
на слънцето
е заковано
със птиците
(в онази привечер),
пътечката прораснала
с треви
и храстите
във бледорозови отсенки
ме водеха натам,
където някой
в тиха нощ
бе получил озарение.
Във бавна сянка
се издигаше и
Планината.
Така вървеше ти
по същата пътека.
Попаднала бе тук
случайно.
И в този миг на храсти,
и треви, и птици
познах -
за тебе всичко беше минало
на сянката в оранжево,
която беше те покрила.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: bogpan
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-02
прочитания: 98
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8060
   Автори: 2228
   Произведения: 52787
   Съобщения: 242519
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82204
   SMS-и: 820
   Снимки: 5418