Септември е върху платната,рисуван с раковини.Платната са небевърху колесницаи искам да си спомнячаса на стих,когато от разсеяноствлизаха птици.И не запомних минутата,когато не пътувах...Хоризонтът бе лъч,венец на вратата,под която спрях.Моят септември ме позна.А и си приличахме:еднакво търсехме-утеха от сезон.
Павлин Пушкаров2008-09-01без предварително съгласие не може да се копира и/или използва каквато и да било част от стиха -------------------------------------------------------------------------------------------------------------