|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Разбираш ли, че...
Разбираш ли, че... Как да разбереш,
когато, като сянка полунощна,
все идваше и тръгваше от мен...
Небето се осейваше с въпроси,
а отговора - просто миг от вятър...
И лунни обещания в очите.
Сега кому и как да те призная!?
Или да се престоря, че приличам
на себе си, преди да съм те срещнала,
но аз не помня старата си същност.
Не помня бях ли, без да те усещам.
Не помня. И не искам да се търся...
Не те разказах никому, нали!?
Все пак е нужна някаква интимност.
А думите, дори да са добри,
пилеят безпощадно всяка близост.
Не казвай, че по мъничко ти липсвам.
Ти имаш път и затова си тръгваш.
А аз - безмълвния уют на листа,
където, като мръкне, да се връщаш...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: biser4e
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-31
прочитания: 93
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8060
Автори: 2228
Произведения: 52787
Съобщения: 242519
Лексикони: 2509
Коментари: 82204
SMS-и: 820
Снимки: 5418
|
|
|
|
|
|
|
|
|
