|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
А всъщтост мразя да мразя...
Мразя се, когато обичам,
а всъщност мразя да мразя.
Живота пред мен се съблича,
а любовта пак ме пълни с омраза.
Живота живее със мене,
в леглото ми нощем си ляга,
съблича ме гола - обича ме,
а обичта му ме храни с омраза.
Живота целува ме нежно,
докосва ме, с любов ме наказва...
Люби ме страстно, безбрежно
и пак ме изпълва с омраза.
Във миг става груб и перверзен,
луда без дъх ме оставя...
Разкъсва ме бавно, но гневно,
а аз отново го мразя.
Изпълва ме с болка безкрайна,
сърцето ми бие пленено...
А всъщност мразя да мразя,
но така ми е отредено.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: worm
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-08-30
прочитания: 108
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8060
Автори: 2228
Произведения: 52787
Съобщения: 242519
Лексикони: 2509
Коментари: 82204
SMS-и: 820
Снимки: 5418
|
|
|
|
|
|
|
|
|
