Присмивам се на себе си и злъчно
венецът на усмивките разплитам.
Присмивам се... дори не са ми мъчни
неволите, които ще изпитам.

Присмивам се на себе си! Нарочно
оръжие в гърдите си притисках.
Не са случайни раните, а точно
такива, както някога поисках.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Aske
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-30
прочитания: 67
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8060
   Автори: 2228
   Произведения: 52817
   Съобщения: 243599
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82259
   SMS-и: 820
   Снимки: 5410