Нежелана среща

Как по пътя си спокойно да вървя, не мога вече,

като спомените в мен напират и крещят,

как да се превърна в птица-да отлитна надалече,

искам с теб завинаги да се простя.

От днес без тебе ще живея,

ще мога ли да свикна аз така,

дълго още знам за тебе ще копнея,

ще поплкавам тайно в нощта.

И ако някой ден с теб се срещнем тук,

където лудо се целувахме,

зная нещо болно в сърцата пак ще трепне-

за нас и за небето, на което се любувахме.

Ще си спомниш ти тогава онези наши нощи,

безсънни в страстта си, чакани с копнеж-

ще въздъхнеш ще си спомнош още

онази нощ, сърцето си от скреж.

Ще болят сърцата, като пелин ще загорчи

таз наша среща, неочквана, неискана...

като буреносен облак небесата ще заоблачи,

дали ще съживи сърцата, чувствата подтискани?

Плача аз сега, не искам да те срещам,

душата си измъчих, нежелано сърцето на друг подарих,

плачех в сънищата си така горещо

и сърцето му така опропастих.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf