По пътя...

По пътя ми издигнаха прегради,

зад мене мостовете бях изпотрошил,

в изминалото се завръщам с изненада,

завесите от минало не бях разкрил,

едва ли някому е интересен

животът мой и пъстрата съдба,

не се старах да бъда свестен,

животът ми е низ от удари, борба,

не съм получил нищо наготово,

изстрадах всеки свой каприз,

не чакам срещи, насаме, с гробове

и радвам се на всеки млад филиз,

смъртта е гостенка... и самозвана,

страха изпратих в лабиринт,

любимата е все така желана,

финална права минахме на спринт

и още много има да се уча,

надменното за мен е смъртен грях

и зная, плодовете ще получа,

бразди дълбоки цял живот орах,

света не искам да поема в шепа,

руините изпълват ме с печал,

а място има... за любов и трепет,

не всичко важно вярно съм узнал,

вървя по пътя си, преградите прекрачвам,

а мостовете са посредник между нас

и раницата на пирона не окачвам,

и вярата във вътрешния глас...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf