Поглед към синева

Душата ти, докосва нежно
различно, не където той...
Усмивка в синьо безбрежно,
горят очите - звездоброй.

Опознатото остава в мен -
единствено, отдавна прието,
във вихрено препускащ ден
мой спътник той е, общо ято.

Енигматично живо случване
наситено душевно, приятно.
Търсене на път, отключване
избор клонящ към понятно...

Брегът е нужен, без забрани,
ъгловати камъни днес няма,
до един загладени... Без рани
извиращото щом лек дарява.

(а)

29.08.2008г

(цикъл "Посветено")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf