УХАНИЕ В РАЗСТОЯНИЕТО

Мислите ти... мое са разпятие,

във усещания безпричинни се изгубвам,

поривите са единствено на вятъра,

себе си, чрез тебе ли... погубвам...

Можем ли... небето да разкъсаме,

да проникнем зад завесата на битието,

бавно, стържещо разпръскваме,

гласовете на изгубеното и отнето...

Думите ти... моето смирение са,

в тях удавям се, спасение предричам

от копнежите, обезболяващо прекършена,

себе си издишам... теб обичам.

И началото ни... още неродено,

не почувствано, непроменено,

някъде изгуби се в безкрая,

знам със тебе... ще достигна Рая.

Рая... има ли го, или е утопия,

във която, вярваме... от слабост,

парадоксите... в любовното зачатие,

рисуваме, сънуваме... във сладост.

И живота си, прокудено ще изживея,

с теб... душата ще пречиствам в обич свята,

с теб... ще плача, трънно ще се слея,

в любовта... прегърнала душите, не телата.

30.08.2008г.

Посветено

"Ухание в разстоянието, понякога ... то е по-тъмно от мрака."

Благодаря за вдъхновението....на един много специален за мен човек, без когото нямаше да съм същата...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf