замръзват нотите в лятната жега със скреж се покриват щурците немеят звездите спират да ронят сълзи росата я няма само в мен с глисандо цигулка гласа си извива и сред тишината меко звучи
пробужда звездите те заискряват поглеждат надолу с плахи очи два силуета в сумрака танцуват бандеон и цигулка под дъжд от лъчи