Приказка за нощното небе

В окото на небето

ръце са начертали

в сън съзвездия.

По роклята 

на синята галактика

блестят приканващо

усмивки на звезди,

заплели се завъртащо

из свойте орбити,

танцуват мислите си,

кукли, с разперени ръце,

с повтарящи движения

до пълното си разпознаване.

Звездите са безумно шумни,

когато разговарят със очите си,

взривяват се на хиляди,

безкрайно смешни,

игриви стъкълца,

и всяко отразява синкавата нощ, 

облякла ролята на Арлекин,

от плачещата му страна...

Рисуваните сълзи

са парещи капчуци светлина,

замръзнала в дъха

от безразличие на бялата луна,

преминала по-близо 

до огледалото на езеро

да види свойто отражение,

но не открила  

в него цветовете си...

А цветовете 

нощем нямат мярка

и тях ги определя 

всеки път 

подредбата в дъгата.

Дъгата отразява

паметта на дъждовете,
а дъждовете са наградата,
на капките, 
кристали вяра на водата,
че за надеждата 
да се преселят
в необята на пространството,
ще се издигнат
в цветовете на прозрачното,
по стълбицата от ефирност

към небето
да си разтворят парата 
пред дверите 
на облачното царство.

Луната трудно вярва в приказки,

тъй както и порасналите хора.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf