Приказка за нощното небе
В окото на небето ръце са начертали в сън съзвездия. По роклята на синята галактика блестят приканващо усмивки на звезди, заплели се завъртащо из свойте орбити, танцуват мислите си, кукли, с разперени ръце, с повтарящи движения до пълното си разпознаване. Звездите са безумно шумни, когато разговарят със очите си, взривяват се на хиляди, безкрайно смешни, игриви стъкълца, и всяко отразява синкавата нощ, облякла ролята на Арлекин, от плачещата му страна... Рисуваните сълзи са парещи капчуци светлина, замръзнала в дъха от безразличие на бялата луна, преминала по-близо до огледалото на езеро да види свойто отражение, но не открила в него цветовете си... А цветовете нощем нямат мярка и тях ги определя всеки път подредбата в дъгата. Дъгата отразява паметта на дъждовете, а дъждовете са наградата, на капките, кристали вяра на водата, че за надеждата да се преселят в необята на пространството, ще се издигнат в цветовете на прозрачното, по стълбицата от ефирност към небето да си разтворят парата пред дверите на облачното царство. Луната трудно вярва в приказки, тъй както и порасналите хора.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: inamay
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-29
прочитания: 97
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|