Едно много отдавна написано стихотворение, в което опитах да предам в рими символиката на някои есенни цветя. А какво по-подходящо време да го публикувам от сега, когато есента вече чука на вратата.
Направих си от спомени постеля,
тъках я с нежност, с топли цветове,
дарих й обич-нощем да си я поделяме,
скрих в нишките й слънце и небе.
Направих си от спомени постеля,
втъках във нея есенни цветя,
всяко спомен със сърцето ми споделя,
крие чудни тайни в своите листа.
В нежна белота е скрила хризантемата
Една любов, цъфтяща във доверие,
истинска в лъчите юлски на зората
не фалш на думи, чувства в лицемерие.
Циклами... тези тъй усмихнати цветя
напомнят ми за вярност неувяхваща,
за приятели добри във трудни времена
за думи топли, обич неугасваща.
А ето там и далията тихо се подава,
така красиво е разперила листа.
Разказва злото как се побеждава
с достойнство твърдо и душевна красота.
Така изпъстрих с спомени постелята,
С красиви, живи есенни цветя.
Те пазят светлина отминала
цъфтят в душата ми дори в снега.
