ПИАНОТО

Аз слушам отново пианото...
Мелодия чудна разнася вечерният мрак...
Въздухът тъй натежал от акордите
попива във кожата, а после
в сърцето ми някак
се слива с песента на душата ми...
Чувам и вятъра
поседнал тъй близо до мен...
Влюбен, задъхан, разрошен...
Щастлив...
И той слуша пианото...
Не иска да тръгне по нощната улица,
към хълма, който го очаква,
а слуша...
Да... Тази музика е чудна...
Та кой би тръгнал щом я чуе
и тя прегърне сърцето му...
Кой би тръгнал
щом тя разказва за това
къде живее щастието...
И заслушаш ли се в нея,
ти ще я последваш...
Да... Наистина не бих могла да я подмина...
Не бих могла
да я пропусна покрай мен...
И вятърът е още тук...
Не бърза... спокоен, топъл, нежнолик...
Затрептяха над нас и звездите...
Дали и те чуват пианото?...
Колко е красиво тук
на тази прашна уличка...
Да... и този град... и тези хора...
Дали знаят... дали разбират,
колко са щастливи?...
Дали чуват тази песен?...
Дали искат да я чуят?...
Дали не подминават топлите думи
на своите любими?...
Дано само се заслушат в пианото...
Колко е хубаво да си влюбен...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf