Жена си. Като бяла птица,
криле разперила за щастие,
Малинeн е вкуса на тези устни,
копнеещи за мъжки нощи.

Омайни билки страсти палят,
и капе мед от стъпки боси
Цветята стават по красиви,
когато ги притискаш в скута си...

Гласът ти нежна е мелодия,
запяват чанове родопски...
Разсипваш злато от косите си
като на рисувана икона...

В постелята си самодива,
поезия прегръща любовта ни.
Обичам те, обичам те... любима!!
И зная, моя си! За винаги!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: antoan1antoan
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-29
прочитания: 91
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52735
   Съобщения: 247783
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81876
   SMS-и: 820
   Снимки: 5406