Причините които правят всяка жена грозна душевно I-ва част ( 6 )

На втори юли, около 16.00 часа Елица се обади по телефона.

- Кате, може ли да дойда у вас? – Плачеше.Катерина заeквайки объркано каза:

- Разби… ра се! …сега ли?

- Ами, ако е удобно – веднага.

- Ами идеално. Те нашите се прибират от работа към пет и тридесет. Случило ли се е нещо?

- Ами аз… Наско…Като дойда ще говорим. Моля те, не мога да стоя сама в къщи, ще се побъркам.

- Искаш ли аз да дойда?

- Не… не…, ама, ако те притеснявам…

- Казах ти, ела! Хайде, чакам те!

Катерина беше изумена. Не си говореха с Елица от оная последна седмица на май. Вместо да я защити, когато всички присъстващи в парка ч наричаха: “недорасла” и я обсъждаха подсмивайки й се, когато Яница я попита: “Къде си тръгнала да се мериш с лъвовете пък ти?”, а Мартина разказваше присмехулно: “Катето и тя се опита да се натисне, ама не я огря., тогава, чу и Елица да казва на Красимир: “... Нашето Кате, а?”, “Сигурно съзнанието й не е побрало миризмата на Ардата?”. Когато Катерина я стрелна с укорителен поглед и я попита: “Какво искаш да кажеш?”, то Елица й отговори: “Кате винаги съм знаела, че си наивна, но този път ме хвърли в тъча!”- и пак се усмихна мило, нежно и разбиращо. Въпреки, че си беше казала, че няма да се връзва на никого и ще запази достойнството си Катерина не можа да понесе само тази обида. Тя продължаваше да си мисли, че приятелството е нещо по- различно, че приятелите трябва да се уважават и в трудни моменти да се подкрепят. Знаеше, че Ели не беше истинска приятелка, но не допускаше, че ще се включи пред другите в лицето й да я осмива. По друг начин щеше да приеме нещата ако й го беше казала на саме. Прие това предателство / според нея/, без да каже нищо, но в двата часа класно по математика същия ден си прикри тетрадката и още по- мълчаливо не реши нито една задача на Елица от нейната група. Елица се разсърди толкова много, че се измести да сяда два чина назад с Пламена. От тогава не си говореха, но и Катерина не чу нито едно обидно подхвърляне, от страна на Ели, по свой адрес повече.

*****

Трябваше нещо наистина лошо да й се бе случило, щом се обади сама, след всичко и най- странното, че пожела да дойде в дома на Катеринa, където все отказваше да идва. Докато се опитваше да убеди себе си, че е глупаво да гадае и се успокояваше, че едва ли е нещо чак толкова лошо, Катерина ровеше из чекмеджетата в кухнята за бисквити, или шоколадови бонбони. Намери една празна кутия от “Златна есен”, с половин бисквита вътре. Навря я в устата си, защото така и така не и вършеше работа. Зад най- горния двоен ред от книги, на библиотеката в хола намери три абсолютно изпразнени кутии от шоколадови бонбони “Сезони”, “ Черноморец” и “ Пияни вишни”. Майка й ги криеше там, за гости, но Катерина отдавна беше открила и това скривалище. Дори не си спомняше кога ги беше опустошила. Трябва да е било скоро, защото иначе, майка й би трябвало да ги открие и да купи поне една нова кутия шоколадови бонбони. Върна се в кухнята и продължи да рови. Друг път щеше да мисли как скришно да изхвърли изпразнените кутии. В шкафчето с подправки за торта откри шоко и два пакета обикновени бисквити “ Слънце” от 32 стотинки. Спомни си, че майка й бе споменала нещо за някаква торта от готови бисквити. Нямаше значение и те вършеха работа. Сложи джезвето на котлона да загрее водата за какао и изсипа единия пакет бисквити в една стъклена чиния. Постави чинията с две празни чаши и захарницата на масата в кухнята и се отправи към електрическия котлон на печката с пакета шоко и една супена лъжица. Тъкмо тогава звънеца прозвъни. Катерина остави лъжицата и шокото на мивката и изтича да отвори. Елица вече не плачеше, но се усмихваше тъжно:

- Здравей! Извинявай, че те притеснявам! – каза с обичайното си мило изражение, все едно че никога никой никого не беше обиждал и все едно никога не се бяха карали

– Трябва да поговоря с някого преди киното довечера, а майка е на работа. На друг нямам доверие.

- Влизай! Тъкмо водата завря за горещо какао. – влезе в тона и Катерина. – Ами Наско, на него нямаш ли доверие? – притеснено каза. Възхити се на непринуденото поведение на Елица, сякаш не си бяха общували от вчера, но така беше по- добре. На нея също и тежеше от липсата на общуване. Освен това, дали заради оная случка, дали, заради Ели, много от съученичките й я избягваха. Отначало й беше по- добре, но след като поутихна историята около Юлиян и “нейните амбиции към него”, почувства липсата от общуването с другите момичета.

– Чакай само да сипя шокото във водата и...

- Защо ще сипваш шокото във водата? Дай пакета, ще си сложим направо в чашите и ще ги залеем с водата. Ефекта е същия, а и няма да се налага да миеш джезвето.

- Ама нали трябва да заври какаото...

- Кате, не ми се обиждай, но това не е кафе. Може да си най- добрата ученичка в класа, но с някой неща направо ме шашкаш. Не си ли правила друг път какао? Не е нужно да завира.

- Ами..., тя обикновено мама го прави в къщи – този път Катерина не се обиди. Бяха на саме, а и тя наистина не пипваше нищо в къщи. На нея лично рядко и идваха гости и обикновено майка й беше там.

- Ето това е разликата между мене и тебе – въздъхна Елица – докато майка ти прави всичко у вас, то моята вечно е изморена от работа. Аз готвя, чистя, а понякога и помагам на майка с прането. Ние нямаме автоматична пералня, а сме и четири души в къщи. Ако мама беше учила като твоята сигурно щях да имам време и аз да уча като теб.

- Аз почти не уча в къщи, но сега ти не ми се сърди. Мисля, че колкото и време да имаш, ти просто не обичаш училището.- върна си го Карерина.

- И ти си права. В живота трябват всякакви хора, и обикновени работници. Аз винаги съм искала само да имам семейство и деца. За друго не съм мислила. Не ми трябва много да уча за това. Другото вече почти го зная, но...понякога и това се оказва толкова трудно. Дори невъзможно.- тя седна на ъгловата кушетка, зад кръглата маса , сипа и заля какаото си, сложи захар и забърка с лъжичка, докато говореше. Не и направи впечатление, колко обикновени са бисквитите на масата. Дори не ги погледна – А за Наско, дето попита, странно как не си чула, ние сме скарани от около две седмици. Ама откъде да знаеш? Аз дори не знаех, че си в града. Някой каза, че ще ходиш на село при баба си. Но все пак реших да звънна.- тя продължаваше да подрънква с лъжичката в чашката, бъркайки какаото.

- Ами, аз заминавам другата седмица за около месец. Не ми се ходи много, но татко обещал на майка си...

- Тя не ти ли е баба?

- Абе, баба ми е....Кажи за какво искаш да говорим, докато сме сами...

- ...Не зная от къде да започна вече- въздъхна Елица. С теб не сме си говорили отдавна, а и ти явно не си чула... Седмица преди да завърши учебната година, видях снимката на Наско у Вярка. Тя уж съвсем случайно извади бележника си в коридора на училище. Говорехме си с Таня, Гергана и Мартина. Записахме се на лагер заедно от 25- ти юли за Кранево. Оказа се, че и Вярка и тя се била записала. Извади да показва бележката за платената такса от бележника си и мисля, че нарочно насочи към мен снимката на Наско. Тази снимка аз я нямам. Мартина се развика: “Я..я...това, не е ли Наско на Ели?”, а Вярка каза “ Че къде пише, че той е точно на Ели?”, разхили се. Другите се спогледаха и умълчаха. Аз не се сдържах и я попитах, откъде има тази снимка, а тя ми отвърна троснато: “ Не съм я крала всеки случай.”

- И откъде я има? – глупаво попита Катрина.

- Наско й я дал разбира се. Той всичко си призна. Разменили си снимки, ама това не значело нищо.

- Аз така й не разбрах, те къде се срещат с него? И той с коя от двете ви ходи всъщност? Аз до скоро те виждах да идваш у тях.

- До преди две седмици. Изпокарахме се жестоко. Наско има един приятел от училище – Теодор. Той много ме уважава. Идвал е в къщи с Наско. Аз му се обадих един ден, скришно от Наско и се видяхме близо до нас. Той ми разказа всичко : Почти всяка вечер Наско ходел в парка до киното. Там се събирали по- големите и Вярка.

- Как така, той не е ли с теб всяка вечер? - Да , ама след като ме изпрати. След 10 часа вечерта...- повдигна рамене Елица.

- Че какво прави тя по това време в парка? Няма ли вечерен час?

- Ами...баща й давал нощни дежурства. Той нали е полицай...А пък майка й излизала вечер с приятели, разбираш ме за какво говоря?...и предполагам след като баба й заспи...Не съм сигурна, но тя била често вечер там.

- Ти сигурна ли си, че тоя Теодор не те засилва?

- Абсолютно. Аз питах майка една вечер, обадих се на Теодор и двамата с него ходихме в 11 часа вечерта до парка на киното . Наско беше там. Вярка я нямаше, но ние се изпокарахме, защото той винаги ме е лъгал, че никъде не ходи без мен. Двамата с Теодор също се изпокараха много здраво, Наско крещя, псува, каза, че винаги си е знаел, че няма приятели и не може да вярва на никого, срита един контейнер и си тръгна сам. Изобщо беше голям цирк, но съм благодарна на Теодор, че ми отвори очите. Той е много добро момче. Страхотен приятел. Знаеш ли какво ми каза: “Дори да се изпокарам с Наско, не ми пука, защото ти си невероятен човек и мисля, че не заслужаваш това!”- Елица захапа една бисквита, като си отчупваше от нея и се усмихна: - Тия са ми любимите от дете. Ядях ги с кисело мляко за закуска...И най много ме боли, че толкова други хора са го знаели, а никой не ми каза...А пък днеска ми се обади Яница по телефона и каза, че ги видяла заедно из центъра: Наско и Вярка. Вярка я попитала, дали ще ходи довечера на кино и й казала, че ще се видят там. Мога да се обадя на Теодор и да отида с него, но се чудя струва ли си унижението да ходя. Стана ми гадно. Егати резила. После ме сви нещо и имах чувството, че се задушавам.. Реших да поговоря с някого. Много ми е гадно, разбираш ли? Аз не мога да си представя живота си без него...

Елица замълча. Чу се отваряне на врата и шумолене в коридора. Майката на Катерина се появи на вратата на кухнята с две кафяви кожени пазарски чанти.

- Добър ден! – Поздрави с широка усмивка.- Добре дошла Ели! Отдавна не си идвала в къщи, въпреки, че често те виждам у съседите. С какво се черпите?

- Направих какао – каза Катерина.

- Ами ти да беше извадила шоколадови бонбони! – обърна се към Катерина майка й и излезе от кухнята.

- Чакай малко! – каза припряно Катерина на Ели и се набра след майка си. Схвана, че майка й отива в хола за бонбоните.

- Майче... то такова... те бонбоните ги няма, аз проверих.

- А – ха пак са се изпарили значи. Където и да ги скрия все ги намираш. Три кутии бях оставила последния път... Че с цялото си нахалство си оставила и празните кутии. Не ти ли е малко неудобно сега? ... – майка й не спираше да мърмори.

- Добре де, недей поне пред Ели сега... – опита се да каже Катерина.

- То трябва веднъж да те изложа хубаво, че да ти е обеца на ухото. Ти иначе няма да се спреш. Хайде отивай в кухнята, че не е удобно Елица да стои сама.

Катерина се върна в кухнята, притваряйки, оставените отворени врати. Елица се беше изправила до масата.

- Аз да си ходя, да не ти създавам проблеми. Майка ти заради мен ли се размърмори?

- Не за съвсем други неща. Честно – натърти Катерина, виждайки физиономията с повдигната недоверчива вежда на Елица. – Остани! Няма никакъв проблем с теб.

- Не мога да говоря пред нея. Не ми е удобно, а и главата ми ще се пръсне. Искаш ли да излезем на улицата, да седнем на пейката на тротоара. Но ако е удобно преди това да звънна един телефон на Теодор. Реших, че ще отида на кино с него довечера...- тя пак млъкна защото майката на Катерина, отново се появи в кухнята. Продължаваше да си цъка и да си мърмори, но без да пояснява защо. После бръкна в едната от двете чанти и извади някакъв огромен шоколад с латински надпис и се обърна към Елица:

- Ти сега да не се изплаши от мен? Аз не съм чак толкова лоша. Седни малко и аз да те видя. Те шоколадовите бонбони не се задържат в къщи, но слава богу днес румънските колеги ми подариха един шоколад. Ще разчупя да го опитаме. И аз не зная какъв е точно. Надявам се да не е лош. Те нашите съвсем изчезнаха от магазините... – разчупвайки шоколада, тя го постави на масата.

- Седни де Ели! Обиждаш ме така!

- Аз... може ли да ползвам телефона? – притеснено попита Ели.

- Разбира се! В коридора е. Кате, покажи на Ели телефона!

Елица се обади, върна се в кухнята и повтори молбата си да излязат на улицата.

- Ей, много те плаша! Поне опитай шоколада! – подкани Катеринината майка отново. – Къде мислите да ходите?

- Щях да попитам Катето, не й ли се ходи на кино от шест? – вземайки си парченце шоколад, без да сяда продължи Елица.

- С Наско ли ще ходите? – полюбопитства майката.

- Ами, то...Не... Аз мислех по женски! – опита да се усмихне Елица.

- Ами той няма ли да се разсърди? – продължи да любопитства Катеринината майка.

- Не мисля... не знам... ние малко сме сърдити! – навеждайки глава тихо каза Ели.

- Ами както си решите, то не ми е работа, само Кате, преоблечи се преди да тръгнете и ми се обади, ако нямаш пари да ти дам. Колко ще струва филма? – майката схвана, че не е добре да пита повече за Наско.

- Как колко струва. Най много е 80 стотинки, най- малко 60 на дневна прожекция.

- Аз имам два лева, не ми трябват пари. – намеси се Катерина, преди да отговори дали иска да ходи на кино с Елица, или не.

- И не знаете ли какъв филм ще гледате? – продължи да пита майката. Обикновено българските бяха по- евтини.

- Ами то български филми прожектират много рядко - смънка Елица. Как да обясни, че нито знаеше, нито я интересуваше какъв филм ще гледат.

- Като се върна ще ти го разкажа – рязко я прекъсна Катерина, което беше равносилно на “ много питаш вече” – Сега ще излезем с Ели малко на улицата. Преди да тръгнем ще ти се обадя.

- Хубаво, аз ще пера. Ама не преставам да ви се чудя. Аз мисля, че тая седмица прожектират “ Да обичаш на инат ”. Гледах реклама на автобусната спирка. Но не видях кой ден всъщност...

- Чао майче за сега.

- Благодаря за почерпката. Шоколада беше много хубав. Не съм яла такъв преди! Довиждане! – усмихна се и Елица.

- Взе ми си поне още едно парченце, де! Кате ще ти приготвя джинсите и оранжевия пуловер в твоята стая. Вечер става хладно!

- Добре благодаря – и двете излязоха на улицата.

*****

На Катерина и беше ясно, че ще стоят, за да видят Наско откъде и как ще се появи. Струваше й се странно и унизително, но това не беше неин проблем. От друга страна наистина не можеха да говорят пред майка й, която освен всичко друго нямаше да спре да задава разни въпроси. Улицата беше сравнително тиха, без голямо движение на автомобили. Седнаха на малката тясна пейка пред дома на Катерина. Елица се оглеждаше за Наско през бетонната ограда на техния двор.

- Дали си е в тях? – попита се на глас тя.

- Не зная, но ако питаш мен не е много хубаво да му показваш, колко те интересува. Не можа ли да откриеш приятеля му по телефона?

- Теди ли? Свързахме се. Ще ме чака пред киното в шест без десет.

- Ами аз защо да идвам тогава?

- Мислех, че искаш да дойдеш... а и да разбереш какво става. Повече хора, по- весело. Ама ти...чакай...да не мислиш, че имам нещо общо с Теди сега. Той има приятелка. Само, че тя в момента е на гости на баща си. Техните са разведени. Той ми е само приятел. И ще дойде на кино само защото го помолих. Ти ще го видиш и сама ще разбереш, че не мога да имам нищо общо с него. Въпреки, че такива като него си заслужават. Нали ще дойдеш ?

- Само ще ме изчакаш да се преоблека . – вместо отговор отвърна Катерина. По улицата, в посока към улицата с автобусната спирка вървяха момче и момиче хванати за ръце. Бяха с видимо 4-5 години по- големи от тях.

- Здравейте ! – поздрави момчето и се усмихна – Ели, как си днес? Защо си от тая страна на улицата?- и двамата забавиха ход. Той се усмихна. На Катерина и направи невероятно впечатление. Имаше нещо в него, което тя не можеше да си обясни какво е- някакво уверено, възпитано поведение, а усмивката му беше сгряваща. Обещаваща сигурност лъхаше от всичко в него. Гласът му също беше приятно топъл. Беше леко мургав, с черна коса и с черти, които, според нея биха грабнали всяка жена. Момичето беше много по- дребно от него, мъжки сложено, с широки рамене, къса коса, лице на лунички и невзрачна физиономия. Въпреки всичко изглеждаха много здрава двойка. Прииска й се да е на мястото на момичето. Точно с това момче. Въпреки, че беше много по- голям.

- От тая страна на улицата е по- сенчесто! – засмя се Елица – Как сте?

- Все тъй . Как е Наско? – ето още някой който не знаеше, че те са скарани. – Нали ще дойдеш в събота?

- Ами не обещавам, но ще опитам.

- Да ги нямаме такива! Ще те чакаме- обади се приятелката му.- Поздрави Наско и ще говорим повече в събота, че трябва да бързаме сега. Хайде Владо ! Чао!

- Чао..., поздрави го и от мен – каза и Владо и те продължиха.

- Чао!- каза и Елица и помаха с ръка вече след тях. – Не ги ли познаваш? – обърна се тя към Катерина. Владо живее на втората пресечка от тук.

- За пръв път го виждам- каза Катерина, а тя коя е?

- Приятелката му. Ходят почти три години. Казва се Невена. Той заминава в казарма и ще прави новобранска в събота. Приятел е на батко, но се има и с Наско. Покани ни с Наско. Аххх... При тези обстоятелства, няма как да отида.

- Нали е съученик на брат ти.

- Не е съученик. По- голям е от брат ми. Мисля, че е пет години по- голям от нас, но е бил в школата за шофьори и за това чак сега ще влиза. Мисля, че тя е на годините на брат ми, но не са съученици. Тя е учила във Вазов основно, а средно не зная. Не живее на близо. Да, ама се обичат виж колко време вече. Тя ще го изчака от казармата и ще се оженят. Почти постоянно са заедно, преди да замине и тя все се плаче. Свикнала много с него. Ей на това му викам аз любов!

Катерина наведе глава към завитата си в малкото бордурче на градинката джапанка. Тайничко си пожела един точно такъв Владо да я хареса. Замисли се, за новобранската му вечер и за това как Ели ходи на всякъде и познава толкова много хора. Сигурно защото има по- голям брат. Така се и срещат хората и се запознават с подходящи за тях и имат възможност да се харесат. Живееха много по-различен живот от нейния, или тя от техния...

-... не ме ли чуваш? Къде си? – чу гласа на Елица- искаш ли да влезем, да се преоблечеш за кино? Виждам главата на Наско в двора. Явно е тръгнал вече за кино. Дай да влизаме! По- добре да не ме вижда тук?

- Ами ти можеш да отидеш с брат си.- продължи мислите си Катерина.

- Ще видим, не зная още...хайде! Бързо, че излиза – и тя първа се отправи в дворчето към къщата, където от улицата не се виждаше нищо.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf