Ще се загледам по звездите
(които през деня не спят...),
ще бъда повей... сянка... птица...
ще бъда пролетният цвят...

Ще се усмихна на Земята
(защото е с добра душа),
ще бъда себе си... ще виждам тебе...
ще бъда с теб дори... в съня...

Ще се науча да хвърча...
(тогава... двама ще летим)
Ще търсим истината... свято...
Ще бъдем себе си... без грим...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Вдъхнови ме... ами... хммм... един неочакван подарък... едно мило внимание... една нежна усмивка... ама много невероятно изненадващ подарък... :) искам и аз да мога да подарявам така... да мога да спра времето... за секунда само...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: emubg
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-29
прочитания: 205
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52735
   Съобщения: 247783
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81876
   SMS-и: 820
   Снимки: 5406