|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Книгата беше прозорец...Дихание!
Потракват вериги - Очакване
Стените превърнало в книги,
Очите - в болезнено плакане,
И думите - в празни обиди.
Душата ми беше закотвена
Подобно на старо корито,
Изгубило своята собственост
Сърцето ми беше разбито.
Брегът не измерих с дихание
В мъгливото утро, изгонен,
Подведен от сляпо ухание,
Че бил съм !- за себе си спомен!
И в утро - изгонени погледи,
За слънце, безкрайно ще чакат,
Защото очите са погреби
Превзети неволно от мракът!
Очакване, скъсай веригите
И нека ръцете - да пишат
Очи да разчитат от книгите
И думите - нека да дишат!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-28
прочитания: 99
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52735
Съобщения: 247783
Лексикони: 2507
Коментари: 81876
SMS-и: 820
Снимки: 5406
|
|
|
|
|
|
|
|
|
