Изпръхналата жажда те шепти.
И мислите ми искат да те пият.
Очите ми са извори сами.
От устните ми ветровете вият.

Изрекох те в молитви неведнъж.
Разпалвах те в кандилена тревога.
И онзи пламък на жена и мъж,
въздигах до зениците на Бога.

Запя небето. Той ме опрости.
И тебе като миг-любов дари ми.
Мигът през вечността ме претвори
и прогърмя вселенските си рими.

(Дела Раи и Ясен Ведрин - "Вселенски шепот")

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Това е стих, написан съвместно с една прекрасна поетеса на име Дела Раи! С нея сътворяваме втората си стихосбирка "Вселенски шепот" и се надяваме да донесем на читателите възторг, любов и много, много красота!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-28
прочитания: 149
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52735
   Съобщения: 247783
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81876
   SMS-и: 820
   Снимки: 5406