Обичам тишината нощем,
щурците само влюбени да пеят.
Ветровете галят с десница властна,
а луната пак е страстна.
Дантелени воали тя облича,
сияе нежно звездна огърлица.
когато тихичко до мен заспиваш.
Дъхът сатенен ме докосва
с неподправена съдбовна нежност.
А аз безпаметна разливам се в безвремие,
обичаща те цяла вечност.