Във собствения ритъм
на кръвта,
в диханието на дробовете
(бели)
е единствената истина
на този миг
от сменящи се
светлини и здрач.
От тук -
навън
не съществува нищо.
В променливия глас
на прилива ти чуваш
също онзи ритъм,
все по-бавен,
и търсиш неподвижното
движение - рисунъка
на пламъка върху снега.
От тук -
навън
е мракът на звездите.
Но на самотата алтернативата
е съпричастност,
наричана Любов -
сама по-себе си
достатъчното основание
за истина -
началото и
края.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: bogpan
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-08-28
прочитания: 97
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52735
   Съобщения: 247783
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81876
   SMS-и: 820
   Снимки: 5406