Все попадам в окото на бурята
и във вятърни мелници спя ,
все преглъщам горчиво от хулите,
стари грешки наново кроя!

Все съм трън във очите на слепите,
но не хвърлям в очите им прах,
все утеха раздавах със шепите,
плодове за утеха не брах!

Аз съм нощната птица прокълната,
че прокоба вещае за смърт,
а съдбата ми с гръб е обърната
и размахва дебелия прът!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: hrizantema
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-28
прочитания: 131
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52735
   Съобщения: 247783
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81876
   SMS-и: 820
   Снимки: 5406