Той...
Затвори очите си
и разбра,
че те отдавна
не са негови.

Ръцете му...
Докоснали
пясъка,
оставяйки
следи
безвремие.

Дъхът му...
Изпил
надеждата
от росата
по дърветата,
поемайки
капчици
вечност.

Гласът му...
Замиращ
във ласките
на тишината.
Бездомна.

И спря.

За почивка
... в
Сърцето ми.

Той!

Вятърът...

15.07.2007 година

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vitaniya
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-27
прочитания: 69
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52735
   Съобщения: 247783
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81876
   SMS-и: 820
   Снимки: 5406