Когато завинаги притворя очи,
ти ще спиш под моите клепки
и ще бъдеш студа,
който вцепенява дъха ми.
Когато сърцето спре да тупти,
ти ще бъдеш камъка,
забил се в гърдите
и цвета на леда в очите.
Когато спре да шепти,
душата ми нощем в съня ти,
ти ще бъдеш сам сред стените
на твоите безкрайни лъжи.
И когато в пепел се превърна
ще посипя крилете на ангел,
при теб да мога да се върна,
о мое, грешно момче!