И пак си мисля
за онази лудата.
Която те целуна
и си тръгна.
Сега погребвам
спомена в очите й.
В горещи пясъци.
На брегове
безприливни.

Разказваше ми
как със птиците
говорела.
И яздела е
дивото на вятъра.
Сега... Сега е тъжна.
Заровени са думите.
В безумия.
Очите й шептят.

Останала след теб,
без теб. Без(д)умна.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mag_alisa
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-27
прочитания: 82
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52735
   Съобщения: 247783
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81876
   SMS-и: 820
   Снимки: 5406