БЕЛЯЗАНИ

И скърца вятърът сега,

под бурята прегърбени са сградите.

Старица грозна е дъждът,

бележи с бръчки небосвода...

По стъклото с пръсти лепкави,

сякаш свлича се цигулка стенеща...

И зад всичките прозорци светнали,

скрита е усмивката зловеща...

И са Ваш'те домове белязани,

във въздуха вратите ви прекръстени.

Пред олтар едва дими свещта,

с вода светена клепки са поръсени.

Не чуват там замръзналите листи,

молитвите изписани по тях.

И с тънки пребледнели пръсти,

надежда стиска хладен кръст.

Не чуват черни ветрове навън,

не чуват този страх...

Ето го венец прободен с трън,

на аленият кървав грях...

Поне главите Си сведете... Вътре в тази тишина!

Ще чуят тихо дъждовете,

непроизнесени и пазени слова.

На тъжна Богородица с печален воал...

На воал печален в тъмен здрач.

Броди ли едничка вярата навън

или я погълна черна нощ?!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf