Навън просветлява...
Навън просветлява. Ти дишаш до мене. И спяща си моя, тъй чудно красива! Отваряш очи. С много обич ме гледаш. Прегръщаш ме нежно – нощта си отива... А тя бе прекрасна. Тъй дълго те гледах с копнеж и любов да се гушиш до мене. Усещах дъха ти. В съня ти те следвах и с тебе сънувах през цялото време. Навън просветлява. Нов ден се възражда. След миг ще потеглим в различни посоки. Но всеки път, сутрин отново се ражда любов все по-дивна и все по-дълбока!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: sphinx
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-27
прочитания: 69
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
