Погледнах утрото след твоето отсъствие
(усмихнато в това да не заплаче)
Нима природата подвластна е на "сбогом"
нима е истина, че всичко свършва с "край"...

Навярно хората са прави - а аз отново ще поседна,
Но къде да го направя след като съм неудобен?
Под себе си усещам само пропаст
над нея има ято... самота!

А беше време имаше фенери
запалени във тъмното - като надежди.
Пистолета ми сега е пълен с истини
готов съм да разстрелям вярата в очите си,
за да намеря твоите когато ослепея...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Beta Blocker
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-08-27
прочитания: 114
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7956
   Автори: 2193
   Произведения: 51742
   Съобщения: 244103
   Лексикони: 2432
   Коментари: 79363
   SMS-и: 814
   Снимки: 5305