В тъмнината на беззвездната нощ теменужена тихо следваш пътеките лунни в сърцето ми... Там, където вълните бушуват. И ме милват очите ти с вятърна нежност... По ресниците дълги трепкат росни капки ароматна надежда. С нишки пламъчна свежест завържи ме в душата си; с прежда от истини сиви изплети ми дъга пъстроцветна. И повярвай в Копнежа!...