МЪЛЧАНИЕТО Е РАЗГОВОР

Мълчиш... защото, нямаш сили да говориш,

с душата си защо да спориш,

защо, да ровиш в дебрите потайни,

защо, да съживяваш мъртви тайни...

Мълчиш... защото, сам си във безкрая

и стенеш.... ти отхвърли Рая,

сега през гробищата пепелно минаваш,

и себе си погубваш... опрощаваш.

Мълчиш... защото, празнотата е голяма,

отворила е в теб безпътна рана,

която бавно те разяжда из основи,

къде изгуби... спомените нови?

Мълчиш... това е пътя на покоя,

мълчиш... премръзнал си във зноя,

мълчиш... и бавно се смаляваш,

със мен... безбожно се прощаваш.

27.08.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf