Стаила дъх във мрака -
ъгълът тайнствен - ще ли ме призове.
Любовни копнежи,
звездни надежди,
искрени чувства -
някой - ще ли ми ги даде?
Единствено зная -
сънят - дълго не трая,
пак си се някъде спотаил.
Изплаках вече сълзите...
Разумът - така бе решил.
А сърцето... дали пък то не греши.
Хиляди пъти се молех -
да разбереш, колко надежда таих.
Айсберг да не беше ти сърцето,
пламъчето в очите ти - да не гаси!
Реалността, обаче е друга...
обичта ти - разменна монета,
Любов - това за теб е само жаргон.
Искрен си само в лъжите -
великодушно сваляш звезди...
а после казваш само - "Пардон!"
Мигове стихнали вече няма -
мой ред е да кажа - "Пардон!!!"
(а)

27.08.2008г.
гр. Варна

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marcheto_73
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-27
прочитания: 191
точки: 40 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8060
   Автори: 2228
   Произведения: 52817
   Съобщения: 243599
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82259
   SMS-и: 820
   Снимки: 5410