" ПТИЦИТЕ УМИРАТ САМИ..."

Прохладна вечер... Мараня...
В душата ми сълзи горещи...
Обичам те... Обичаш ли ме ти?
Самотни птици - някъде далече...

Не те виня... Не падам на колене...
Не искам твоята, докосната сълза,
а само миг, единствен миг от нежност -
бленувана, жадувана сега...

Поспри! Не си отивай още!
Остани! Обичай ме, люби...
Дали самотни сме във нощите?
Спри до мене и ми разкажи!!!

Обичам те! Обичаш ме все още...
Копнееш моята душа...
Но тя отлитна някъде далече -
идва гостенката ми Смъртта...

Не се отчайвай! Целуни ме!
Докосни ме с треперещи ръце...
Отивам си... Не е далече -
мига на нашата Съдба...

27.08.2008г.
Галина Москова

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
За тогава, когато днес ще бъде някога!
Радвайте се на всеки миг от живота!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rozalin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-27
прочитания: 256
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52735
   Съобщения: 247783
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81876
   SMS-и: 820
   Снимки: 5406