ПРОЦЕПИ

Щом токът на болката всмуква
горещият връх на цигарата
и тичат неравните пръсти
по равната близост на Старото

остава без процеп Светликът.
Не слушай далечния тътен.
Бъди униформен, войнико!
Една празнота те поглъща,

скрепена от талпи еднаквост.
Стената е жива материя.
Пререждаш лица на познати.
А кратките дни са потеря...

след страх от избягал затворник.
Далечният тътен прогаря.
Жигосвай в мен процепи, Боже,
от тях Светлина да запаля!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf