ЗА ТЕБЕ НИКОГА НЕ СТИГА ВРЕМЕТО!...
* * * Отбих от пътя - телефонът иззвъня, спрях, заслушал се в гласът ти, Боже - сякаш премалях, а уж те преживях със... пъти!... Гореше слънце - адска жега, а скреж премина през снагата, остАви ме - замина с него, захвърли ме без милост на тъгата... Бързам много - важна среща, но аз стоя и разговарям с тебе, задържаш мисълта ми вещо, защото искам да съм ти потребен... Текат минути - ще игубя всичко, дали ще стигна аз навреме?!... На среща с... "белите якички" майната им - дявол да ги вземе!... Усетила че... бързам и... затвори! Сякаш "тръгна си - не се обърна" потеглих - сам си заговорих... Дали, отново ще те зърна?!... За тебе никога не стигна времето!... :( * * *
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tarapo
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-08-26
прочитания: 142
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|