По косите нишки златни
плитката й връзват,
по страните румени
страстно две бразди трептят.

А очите й копнеят
за чудни приказни страни,
където ветровете пеят
в недрата на смълчани дъбови гори.

Босонога смело стъпва
по плюшения горски мъх,
в ръцете нежно вплита
венец с вълшебен билков дъх.

В извор бисерен се къпе,
раздава без пощада своя смях
и по лунните пътеки
претворява дивен свят.

Тя е прелестна девица
с разпилени слънчеви коси.
Душата й, свободна птица,
грациозно грабва с влюбени криле.

Сянката й, невидима одежда
на нейната загадъчна душа.
Магия има - съблечи я нежно,
завинаги ще бъде твоя тя жена.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vakchanka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-26
прочитания: 114
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52735
   Съобщения: 247783
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81876
   SMS-и: 820
   Снимки: 5406