Не е илюзия...Художничка на залезибеше тами се облегна на слънчогледите.В сянката от гръбпалитра бе топлината.В непозната темабях мълчание.Когато се сменяхасветлините:поисках хладина,уморен да бъда.За рисувано мечтаниепо съзвездие.На свалените корони,хармония или съвпадение.Художничка на моите залезисе обърна,когато планината станакораб...От разпиляните съкровищареки измихапалещата същност.И не помня събрани имена -на краткостта,но в заглавието останахаследи...
Павлин Пушкаров2008-08-26без предварително съгласие не може да се копира и/или използва каквато и да било част от стиха -------------------------------------------------------------------------------------------------------------