Обич моя!
С теб съм
в трудност и неволя.
По пътя трънен
тръгвам боса,
себе си загубвам
тебе - Не!

Обич моя!
Аз съм твоя,
когато болката
главата ти
на рамото ми слага
и дланта ми пареща
в твоята приляга...

Обич моя!
Аз съм в теб...
красивото ухание в душата -
цъфнала пролет,
поля от алени лалета.

Обич моя!
Вселената съм твоя
обгърнала сърцето ти
като шепа вишнев цвят.

Със стихията живот
се боря,
за да те създам
и съзерцавам,
Обич моя...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Борбиният дух на съпругът ми и безсилието му, когато е в плен на нежността ми...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vakchanka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-26
прочитания: 190
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52731
   Съобщения: 247545
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81871
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405