КАТО ЧУВСТВО

По ръба на Слънцето, идеята се луташе,

облечена бе в ярка светлина,

покръстваше Земята... не отричаше,

рисуваше надежда... в тишина.

Зазидана... във мисли отшумели,

опитваше се брод да сътвори,

проклинайки... суетното отричаше,

измисляше... заченати игри.

Объркания ритъм на сърцето,

препускаше... във ярост оцелял,

захвърляше зад всеки удар,

дъха разсечен... в пустош ожаднял.

И по ръба на истината, себе си откривах,

и начертавах ход... в зениците стаен,

очаквайки поредното спасение,

забравях... че света е нероден.

И чаках търпеливо, в себе си поела,

на другите греха, гнева, вината,

отказвах се от ужаси обзета,

очи да вдигна и погаля светлината.

А времето, пристягаше ме властно,

в прегръдката оловна ме поемаше,

очите ми... в наивност ослепели,

предаваха душата... тихо стенеше.

Но вяра имаше... надежда сластна,

обгърнала ме бе, в прегръдката триптих

и добротата ми положена безстрашно,

роди вика на този... слаб и силен стих.

26.08.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf