Ела, спаси ме... ела докосни ме. Спаси ме от самотата, в която губя се. Подай ми ръка, пробуди ме от съня... в който съм сама. Ела вземи ме... Минута след минута... застивам... Ден след ден бавно умирам.

Спаси ме.

Ей ти чуй ме, ей ти погледни ме... Почувствай ме... Ей ти не ме отминавай, не ме оставяй, в мислите си не ме забравяй...

Бъди друг. Спаси ме... от тук

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Самотата може да бъде най-голямото вдъхновение!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Белла
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-08-26
прочитания: 73
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52735
   Съобщения: 247619
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81874
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405