Приятел

Можеш ли да чуеш във сърцето си,

камбанките, които нежно пеят,

живота да нарисуваш с цветове,

в нюансите на чудно вдъхновение?

Можеш ли понякога, щом трябва

да сваляш цветните си очила,

и от всяка рана да възкръсваш

като феникс вечно жив от пепелта?

Можеш ли да се надбягваш с вятъра,

с посоките му до безкрай да спориш,

приветливо всеки изгрев да посрещаш,

буря ако наближава, ти да вървиш?

Можеш ли, ако гърми и святка,

да си представиш дъгата след дъжда.

Щом можеш го това, мой приятел

аз смело мога да те нарека!

“Песня о друге” на Висоцки:
 
“Если друг оказался вдруг,
и не друг, и не враг, а - так,
если сразу не разберешь,
плох он или хорош,-
парня в горы тяни - рискни!
Не бросай одного его,
пусть он в связке в одной с тобой -
там поймешь, кто такой...”

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf