Трябвало е да се случи....

Прелиствам годините като страници на книга
и си мисля, че времето все за нещо не ми стига.
Дните понякога са като палави хлапаци сърдити,
а в нощите ми много тайни и загадки са скрити.
На дансинга на живота се опитвам да танцувам,
но и много красиви цветни градини сънувам.
Съдбата различни питиета понякога ми предлага
веднъж болка, а друг път радост в чашата слага.

Каквото ми е писано трябва да се преживее
дори след време вятъра спомена да разпилее.
Годините страниците на живота разгръщат
дни, нощи, радост, проблеми се прегръщат.
Събития различни стъпки по пясъка оставят
едни са взели нещо, други топлина ми дават.
Получих уроци много, разнолики и различни
срещах усмивки слънчеви, погледи критични.
Като ураган понякога връхлитат проблемите,
като гръмотевици раздират душата дилемите,
като студен дъжд изсипват се сълзи по лицето,
като градушка удря болката направо в сърцето.
Но както след дъжда слънчевия лъч рисува дъга,
така приятелска ръка с вълшебство премахва тъга.
Реших, че за грешките ми не трябва да забравям,
а в душата ми като светещи табели ще ги оставям.
Както пролетта идва, за да стопли земята отново
така всеки ден идва и ми се случва нещо ново.
С радост на дансинга на дните ми танцувам
и мелодии вълшебни аз понякога сънувам.
Отново ритми красиви в нощта полетяха
с вълшебството на звездите те се сляха.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf