В потискащата нощ на битието ми
ти беше моята звезда Полярна.
Когато залези редяха се в живота ми,
ти стана моята зора сияйна.

Намери ме, когато бях изгубена
във лабиринта на жестоко отчаяние
и приюти душата ми погубена -
за смъртник бе последното желание.

И устните ти нежно ме лекуваха,
дарявайки надеждата за бъдеще.
А сетивата ми омаяни ликуваха
и щастието жадно те поглъщаха.

Защото ти ми върна смисъла в живота,
със мене вярата си щедро подели
и аз мечтая да съм с теб до края,
докато Тя, Смъртта, ни раздели!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mami
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-25
прочитания: 321
точки: 51 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52731
   Съобщения: 247545
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81871
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405