ДА МИСЛИМ СМЕ ЗАЛОЖЕНИ...

Човешкият организъм

е най-сложният биомеханизъм,

който природата е сътворила,

защото с мисъл и с разум го е дарила.

Мисълта е тази, която ни управлява

и тялото и духа ни тя направлява.

Мисълта е огледало

на житейското ни цяло -

на нашата сетивност

и на земната обективност.

Едва когато пораснем

и физически и духовно израснем

с мисъл започваме живота си да градим,

да го поддържаме или да го рушим.

С мисъл природата претворяваме

и човешко разнообразие създаваме.

Когато мисълта се превърне в действие

се вижда нейната сила и въздействие -

способността и природата да променя

и човешкия характер с това да изменя.

Да мислим сме заложени

и на постоянни вибрации сме подложени -

отвън и отвътре, те действат и ни въздействат,

противодействат,

за секунда не ни оставят.

Всемирни тайни в мислите ни се съхраняват.

Мисълта е материя - невидима,

недостижима, необозрима...

Тя е ефирна енергия от всемира,

която всеки човешки мозък трансформира,

а чрез думите от себе си я изнася

и от човек на човек я пренася

чрез хартиен носител или по ефира

и така мисълта се материализира.

Затова е много важно да сме наблюдателни,

а в наблюденията си да сме щателни,

точно да оценяваме всяка дума - собствена и чужда

и да разпознаваме чувствата, които тя възбужда.

Всеки по своему разсъждава,

своя и чуждия опит в едно мисълта ни сглобява.

Мисълта е пластична и динамична,

а комуникацията и е безжична.

Хората си въобразяват,

че само казаното и написаното остават.

Какво всичко мисли човекът? -

едва ли скоро това той сам ще осъзнае,

но ако всемира човек разгадае,

може би и това ще узнае?!...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf