ПРИКАЗКА

Нежно стъпвай по душата ми -

есенен килим е тя,

златни грейнали листа.

И на коленете ти ще легна -

да решеш с пръсти моята коса.

Не ме разкъсвай на парчета -

не съм хартия стара.

Писани под пламъка на свещ,

аз обичам да чета,

прочувствени и тайнствени слова.

В моя поглед тичат еднорози -

и все не мога да ги уловя...

Чувствам, зная -

в друго време трябваше да се родя,

друга мъдрост да позная...

По лунни и бледи лъчи

аз пристъпям,

а не по пясък ситен...

Очите си в морето ще окъпя

и ще щипе им солта...

Вдигни ме, вдигни ме над вълните!

На русалка млада чуй смеха!

И внимавай ти,

не прекалявай...

Да не скъсаме огърлицата скъпа...

Ти знаеш ли, че за мен,

Елмазеният Крал брилянти,

цяла вечер е редил?

И че първо с блестящ опал,

сърцето мое е пленил?

Не, не казвай! Замълчи...

Не казвай само,

че единствено в моите очи,

тая приказка блести...

***

И шушнат куклите, мълвят...

Там тихо в стария ми шкаф.

И шепнат страници, шумят -

редица книги,

рафт по рафт...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf