ПРИКАЗКА
Нежно стъпвай по душата ми - есенен килим е тя, златни грейнали листа. И на коленете ти ще легна - да решеш с пръсти моята коса. Не ме разкъсвай на парчета - не съм хартия стара. Писани под пламъка на свещ, аз обичам да чета, прочувствени и тайнствени слова. В моя поглед тичат еднорози - и все не мога да ги уловя... Чувствам, зная - в друго време трябваше да се родя, друга мъдрост да позная... По лунни и бледи лъчи аз пристъпям, а не по пясък ситен... Очите си в морето ще окъпя и ще щипе им солта... Вдигни ме, вдигни ме над вълните! На русалка млада чуй смеха! И внимавай ти, не прекалявай... Да не скъсаме огърлицата скъпа... Ти знаеш ли, че за мен, Елмазеният Крал брилянти, цяла вечер е редил? И че първо с блестящ опал, сърцето мое е пленил? Не, не казвай! Замълчи... Не казвай само, че единствено в моите очи, тая приказка блести... *** И шушнат куклите, мълвят... Там тихо в стария ми шкаф. И шепнат страници, шумят - редица книги, рафт по рафт...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kosite na lazur
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-25
прочитания: 121
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|