В един прекрасен топъл августовски ден -
от безброй слънчеви лъчи озарен…
преди десет години – глътка въздух пое.
От радост се разтупка майчиното ми сърце!

Момиченце малко със слънчеви косички,
погледна ме сладко – с небесни очички .
Със смехът си звънлив, поздравяваш деня.
Сред нас, че те има – на небето Благодаря!

Момиче мое, днес порастваш голяма,
искаш вече да бъдеш отмяна на мама.
Книжки стриктно подреждаш и… дрешки
гледаш всичко да е изрядно – без грешки.

С времето ставаш мъничка истинска дама,
любопитно разглеждаш, гримовете на мама,
а дори и опитваш, когато в къщи ме няма…
Ставам ужким сърдита, но с усмивка голяма…
Че у дома принцеса си имам, една дяволита!

Бъди слънчево усмихната, добра, никога сърдита !
Порасни ми здрава (че точно сега, от играта лудешка,
на празника си с краче облечено в гипсова дрешка).

Слънчево детство всички ти желаем,
с успехи много да се учиш.
а в живота си занапред –
щастие, късмет и любов да получиш.

25.08.2008г.
гр.Варна

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marcheto_73
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-25
прочитания: 196
точки: 47 ( виж далите точки )
коментари: 16 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52731
   Съобщения: 247545
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81871
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405