По тъмно небето е плюшено.
Вселенски ушито. Без кантове.
Безсъници тичат в очите му
от хорски молитви - удавници,
до дъно пропаднали в дупките
на звездните мигащи кладенци.

По тъмно е призрачен шепотът.
Безумен - смехът на надеждите.
Звезди, етикетно залепнали,
крайпътно посрещат каретите,
крадящи души като пътници,
изгубени в тихите вечери.

По тъмно отключват конюшните
безплътните нощни ездачи.
Конете си яхнали, демони
подреждат звездите във знаци
и тайно изпускат по някоя -
запалена, с дълга опашка.

А миг след пожара е черно.
Във пепел небето, разкъсано
и чезнат следите навярно
от липса...
и болка...
и минало...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-25
прочитания: 158
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52735
   Съобщения: 247619
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81874
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405