Изгубена сред мислите си, изгубена дори сред тишината. Сълзи като молитва. Дори за помощ нямам сили да те помоля. В какво ще ме превърне грубостта, отчаянието, болката, страха. Сама не вярвах в утехата на твойте прегръдки. И ето ме след толкова години, в които все рушах, застинала пред теб. Напълно отчуждена. Дори да пазиш нежност в себе си, със мене искам да си груб. Отпрати ме. Кажи ми сбогом, за да мога да кажа сбогом на живота аз.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: deja vu
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-25
прочитания: 109
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52731
   Съобщения: 247545
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81871
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405