Разби сърцето ми на хиляди парченца, като счупено огледало носещо прокоба, слънцето зад черни облаци се е скрило, и щастието за в бъдеще не ще видя аз.
Излъга ме- боли, изостави ме-гори, нарани ме- съжалявам, като птица ранена надежда вече никва нямам.
Тъгата е голяма, болката неизлечима, в сърцето вечно ще боли, нужно ли бе всичко това?