Сцените запълват очите ми...
и изстъргват света
до последната прогнила частица.
Тези две секунди...
усещането...
как в себе си имам живот
сълзи...
дупката, в която се връща сърцето ми
само сълзи...
не е възможно да
е толкова прекрасно...

последният кадър
като да изчезнат релсите е...
кръв без артерии
думи... начупени
без гравитация.
безкрайно напред.
няма в какво да се спрат.
вакуумът...
и аз
се моля
да не се задуша, докато чакам да се повтори

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: abased
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-24
прочитания: 159
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52731
   Съобщения: 247545
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81871
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405