Спомен

Изоставен край лунна пътека знак:
"Изгубена съм в мислите ти, намери ме пак!
Спомни си името ми - призови ме!
Бъди последна моя надежда - спаси ме!"

Послание към поета от звездната нощ.
Почти безвъзвратно изгубил своята мощ.
Призрачна сянка породена от безсилна мисъл.
Празни, студени думи, лишени от смисъл.

Ред цари в гора от мисли безумни.
Хаос цари в гора от мисли разумни.
Иронията отново е крайно неизбежна.
В очакване на спасение - дума надеждна!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf