Аз съм учител. Български учител. Високо квалифициран. Граждански ангажиран.
Делото ми е свято. Ежедневието училищно – богато. Животът ми е обречен на него. Завинаги! Истина ви казвам!
Йовковата бяла лястовица търся и питам: Кога ще се чуе моят глас?
Любовта към децата ме води. Милост не прося! Нужен съм ви, но неразбран.
Оценете ме достойно! Проумейте! Разберете! Съдбата на България зависи и от мен!
Търпях прекалено дълго. Успях да съхраня в себе си духа на будителя – въпреки всичко. Фалшиви обещания не ще ме купят. Хляба си насъщен с труд изкарвам. Цената на ДОСТОЙНСТВОТО МИ е висока! Човек съм и имам гордост! Шанса си не искам да пропусна щастлив да бъда тук, в България. Ъгълът, за мене отреден, юзда на устрема ми не успя да сложи.
Ясно заявявам: ЖИВ СЪМ! ТУК СЪМ!
От А до Я - през всичко ще премина и пак ще бъда БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Създадено по време на учителската стачка. Идеята е на колежката ми. Вдъхновявахме се взаимно за реализацията. С точни попадения - отделни думички - се включиха още няколко колежки край нас. Така че е до голяма степен общо дело. Пък и едва ли мислите ни се различават от тези на огромната маса български учители...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------